Свободни радикали и оксидативен стрес

Свободният радикал може да бъде всяко вещество – молекула, атом или йон, която притежава един или няколко свободни електрони във външната си орбита. Свързването на електроните в двойки между различните атоми и молекули образува здрава ковалентна връзка. Радикалът е високо реактивен към околните субстанции, тъй като търси да образува ковалентна връзка с тях. Свободният радикал може да се свърже с друг свободен радикал и да образува стабилна молекула или може да се свърже с друга стабилна молекула, отнемайки нейн атом (най-често водороден), като така я превръща в нов свободен радикал. По този начин може да се задвижи верижна реакция, която приключва, когато всички свободни радикали са образували ковалентни връзки с околните субстанции.

Най-често срещаните свободни радикали в клетките са реактивните кислородни радикали (ROS). Примери за такива са: хидроксиден радикал(HO-), супероксиден радикал(O2-), водороден пероксид (H2O2-), азотен оксид (NO-), пероксинитрит (NO3-) и други. Те могат да се образуват от ендогенни клетъчни биологични процеси, които използват кислорода (митохондрии, пероксизоми, ендоплазмен ретикулум, фагоцитни клетки и др.), така и от екзогенни източници (замърсяване, алкохол, тютюнев дим, тежки метали, преходни метали, индустриални разтворители, пестициди, химиотерапия, лъчетерапия и радиация). Свободните радикали могат да реагират с различни важни клетъчни структури като ДНК, мембранни липиди, протеини и други биомолекули като този начин увеличават оксидативния стрес в клетката и обременяват нормалната й функция. (1)

Какво са антиоксидантите?

Антиоксидант е всяка молекула, която може да бъде електронен донор, без да се превърне в свободен радикал и по този начин тя прекъсва верижната реакция на образуване на нови свободни радикали. Спрямо това от къде произлизат, антиоксидантите се класифицират на 2 вида:

1. Ендогенни антиоксиданти- ензими и метаболити:
   
   • Клетките разполагат с вътреклетъчна ензимна антиоксидантна система, с която намалява нивата на свободните радикали и по този начин предпазва нормалното функциониране на своите клетъчни структури. Супероксид дизмутаза (SOD), глутатион пероксидаза(GPX) и каталаза са едни от ключовите ензими, които участват в елиминацията на свободните радикали.
   • Метаболитните антиоксиданти, принадлежащи към ендогенните антиоксиданти, като глутатион, липоева киселина, L-аргинин, коензим Q10, мелатонин, пикочна киселина, билирубин и др., са продукти на различни биологични процеси в тялото.
2. Екзогенни антиоксиданти с хранителен произход.
   Примери за антиоксиданти, които се приемат чрез храната и хранителните добавки, са витамин Е, витамин С, аминокиселини, мастни киселини, каротеноиди, сапонини, микроелементи, полифеноли и др. (2)
   Витамините, микро и макроелементите, аминокиселините, каротеноидите, сапонините и мастните киселини се абсорбират най-ефективно в тънките черва (3)(4), доколкото големите молекули на полифенолите (флавоноиди, фенолни киселини полифенолни амиди и др.) остават концентрирани най-много в лумена на гастроинтестиналния тракт, където се случва тяхното метаболизиране от чревния микробиом. Техните метаболити покриват стомашно-чревната лигавица, там те едновременно се абсорбират и упражняват протективно противовъзпалително действие върху нея.(5)

Полифенолите(произлиза от гръцката дума ”полос”, което означава “много”) са голямо семейство от естествено срещащи се органични молекули, характеризиращи се с множество фенолни групи. Те се срещат в изобилие в растенията и са структурно разнообразни.(Фигура 1 и 2)

Химична структура на полифеноли от чесън и от малина:

Семейството на полифенолите включва флавоноиди, танини, фенолни киселини, полифенолни амиди, лигнани, стилбени и др.

Повишената консумация на полифеноли намалява възпалението в стомашно-чревния тракт, увеличава разнообразието на чревния микробиом и се асоциира с по-нисък риск от развитие на онкологична болест.(6)(7)

Растителни екстракти

Зелен чай

Зеленият чай се прави от листата на растението Camellia sinensis и е една от най-популярните напитки в света, особено в Азия. Знае се, че зеленият чай има благоприятни за здравето ефекти. Зеленият чай съдържа полифенолите епикатехин (ЕС), епигалокатехин (ЕG), епикатехин-3-галат (ECG) и епигалокатехин-3-галат (EGCG) и др. От всички полифеноли EGCG показа най-силните антиоксидантни свойства.(7). Проучвания върху животни показват, че приемът на полифеноли от зелен чай по време на химиотерапия водят до намаляване на нивата на чернодробните ензими и намалена чернодробна стеатоза, намаляване на стомашно-чревния възпалителен инфилтрат, намаляване на нефронното увреждане в бъбреците и намаление на левко- неутропенията в сравнение със самостоятелна химиотерапия. (8). Допълнителни изследвания сочат, че антиоксидантните възможности на EGCG могат да имат кардиопротективна роля по време на противотуморни лечения. (9) Данни от клинично проучване, публикувано в ЕСМО, показва липса на кръстосани реакции на ЕGCG с хормонална терапия с Тамоксифен при пациенти с рак на млечната жлеза (13).

Пероралният прием на полифенола от зелен чай при хора достига максимална плазмена концентрация на ЕGCG след 1,6 часа, а полуживотът му е 3,6 часа.(10) Смята се, че безопасна дневна доза на ЕGCG e до 700 мг прием на ден.(11). При прием на много високи дози са описани страничи ефекти като сънливост, световъртеж, гастро-интестинални симптоми, хипогликемия, хепатотоксичност.(12)

Възможни кръстосани лекарствени реакции на EGCG:

• Не се препоръчва едновременният прием на EGCG с Аторвастатин и Надолол, тъй като значимо намалява тяхната абсорбция и ефект.
• Важна специфична кръстосана реакция съществува между ЕGCG и Bortezomib (протеазомен инхибитор, който се използва при лечението на мултиплен миелом),  където е отчетено, че едновременният прием на двете вещества намалява  ефективността на таргетния терапевтик и следователно се избягва.(14)
• Повечето кръстосани реакции на зеления чай се дължат на наличния кофеин в екстракта. В изолирания полифенол EGCG няма кофеин и се очакват значително по-малко интеракции.(15)

Шафран

Шафранът е подправка, получена от цвета на Crocus sativus, известен още като „шафранов минзухар“. Нишките на Crocus sativus съдържат антоцианин (antocianine), каротеноиди (carotenoids), пигмента зеаксантин (zeaxanthin), както и витамините рибофлавин и тиамин. Основните производни на каротеноидите, открити в шафрана, са кроцин (crocin), кроцетин (crocetin) и шафранал (safranal). Кроцинът се счита за най-aктивната съставка на шафрана от всички каротеноиди. Данни от проведено двойно-сляпо плацебо контролирано проучване показват, че кроцинът е високо ефективен при облекчаване на симптомите на химиотерапевтично индуцираната периферна невропатия (CIPN) при пациенти с рак, на лечение с противотуморна терапия.(16) Данни от мета анализ демонстрират висока ефективност на приема на шафран при лечението на леки и средно-тежки депресивни симптоматики, в сравнение с плацебо и еквивалентна ефективност с някои синтетични антидепресанти. (17) Описват се множество антиоксидантни, противовъзпалителни хепато- и гастропротективни качества, които също могат да бъдат полезни за възстановяване на организма от токсичностите свързани със стандартните противотуморни терапии. (18)

Приемът на шафран е безопасен в дози до 100 мг дневно за период до 26 седмици. Каротеноидите се абсорбират бързо и се откриват в плазмата в рамките на един час след прием. Времето за достигане на максималната плазмена концентрация е от 4,0 до 4,8 часа, а полуживотът им е от 6,1 до 7,5 часа. (19) Някои често срещани нежелани реакции, свързани с увеличен прием на шафран, включват сънливост, гастроинтестинални проблеми, гадене и повръщане. Възможни са и алергични реакции. Високи дози от 5 грама или повече за продължителен период от време могат да причинят отравяне, а дози от 12-20 грама могат да бъдат летални. (20)

Възможни кръстосани лекарствени реакции на екстракта от шафран:
Приемът на екстракт от шафран може да потенцира ефекта на антихипертензивните лекарства, антидиабетните и седативните лекарства.(21)

Хибискус(Hibiscus)

Китайска роза, Хибискус (Hibiscus sabdariffa) е известна като Розата на тропиците. Този вид рози представляват тревисти, листопадни и вечнозелени многогодишни храсти или дървета и изобилстват в субтропичните и тропическите райони, където често се отглежда като декоративно растение. Екстрактът от Hibiscus съдържа множество полифеноли които демонстрират много лечебни свойства. Данни от човешки проспективни проучвания показват, че према на полифеноли от екстракт на хибискус е свързан с повишаване на лабораторните нивата на еритроцити, гранулоцити и хемоглобин.(22) Наблюдава се повишаване на серумния антиоксидантен потенциал и намаляване на оксидативния стрес. (23) Двойно-сляпо плацебо контролирано проучване показва, че приема на екстракт от Хибискус в комбинация с аминокиселини статистически значимо намалява ксеростомията (сухота в устата). (24) Друго двойно-сляпо плацебо контролирано проучване показва противовъзпалителните и бъбречно-протективните свойства на екстракта от хибискус чрез намаляване на лабораторните нива на CRP, урея, креатинин и намалена загубата на белтък с урината при болни с хронично бъбречно увреждане. (25)

Високи дози от 3 г/д на сух екстракт от листа на хибискус са били използвани в продължение на 4 седмици в различни клинични проучвания, без данни за неприемлива токсичност.(26) Максималната плазмена концентрация се достига за 1,5 часа и полуживотът на антоцианините в екстрактът е 2,6 часа.(27) Страничните ефекти са редки и обикновено са свързани със свръхдозиране, като са описани предимно стомашно-чревни разстройства, газове и запек.

Възможни кръстосани лекарствени реакции на екстракта от хибискус:
Екстрактът от хибискус може да потенцира ефекта на антихипертензивните и антидиабетните лекарства.(28)

Джинджифил

Джинджифилът (Zingiber officinale) е един от най-широко използваните продукти, консумиран като подправка и лекарство за лечение на гадене, дизентерия, киселини, метеоризъм, диария, загуба на апетит, инфекции, кашлица и бронхит.(29) Джинджеролите (gingerols), шогаолите (shogaols) и парадолите (paradols) са трите основни активни компонента в джинджифила. Те се натрупват в стомашно-чревния тракт и чрез техните противовъзпалителни ефекти влияят на храносмилателната система, като стимулират изпразването на стомаха и намалява гаденето и повръщането.(30) Джинджифилът е с доказани антибактериални, антивирусни, антиоксидантни и туморно превантивни свойства, по данни от различни in vitro и животински проучвания.(31) Непрекъснато излизат нови доказателства за ролята на екстракта и неговите метаболити в превенцията на различни гастроинтестинални тумори.(32) Химиотерапевтичното индуцирано гадене и повръщане (CINV) е едно от най-често срещаните усложнения по време на активната фаза на лечение на онкоболни. Данни от двойно-сляпо, плацебо контролирано фаза 2 проучване показват висока ефективност за превенция и контрол на CINV от приема на 6-gingerol.(33)

Приемът на екстракт от джинджифил се счита за безвреден и безопасен в дози от 500 мг до 3 г на ден, в продължение на 3-4 месеца. Максималната плазмена концентрация на джинджерола се достига от 0.45 до 1.2 часа, а полуживотът на лекарството е от 1.8 до 2 часа.(34) При по-високи дози (>5g/d) и по-продължителен прием са описани странични ефекти като киселини, диария, горно-диспептична симптоматика и дискомфорт.(35)

Възможни кръстосани лекарствени реакции на екстракта от джинджифил:
Екстрактът от джинджифил може да потенцира действието на антикоагулантни лекарства (Варфарин, Нифедипин, Фенпрокумон) и може да увеличи ефекта на Лосартан.(36)

Женшен (Panax Quinquefolius)

Женшенът може би е една от най-широко използваните билки в традиционната китайска медицина. Съществуват два основни вида женшен: азиатски (китайски или корейски) женшен, наречен Panax ginseng, и американски женшен, Panax Quinquefolius. Женшенът традиционно се използва за подобряване функцията на имунната система, повишаване на вниманието, намаляване на умората, подобряване на апетита, подобряване на физическата активност и издръжливост, корекция на анемията, регулиране на глюкозните нива, подобряване на храносмилането и намаляване на стреса. Ефектът на екстракта от женшен е изследван в редици проучвания, свързани с онкологични заболявания. Данни от мета анализ показват, че приемът на женшен е свързан със значително по-нисък риск на заболеваемост от онкологични болести.(37) Умората, свързана с онкологичното заболяване (Cancer related fatigue или CRF ), е често срещано оплакване при пациентите. Болните описват слабост, изтощеност и немощ, комплексно предизвикана от токсичните ефекти на терапиите и развитието на основното заболяване. Редица публикации, включително и проведено двойно-сляпо плацебо контролирано проучване в Mayo Clinic, показват, че приемът на високи дози екстракт от женшен по време на активно лечение с химиотерапия статистически значимо подобрява умората свързана с онкологичната болест (CRF) и съответно – качеството на живот (QoL).(38) Друго клинично проучване, което оценява безопасността на приема на високодозов женшен (750-2000 мг/д) по време на ХТ в продължение на 8 седмици срещу плацебо, показва еднакъв брой в съобщените нежелани лекарствени реакции в двете рамена- което демонстрира добрия профил на безопасност за прием на екстракта по време на противотуморно лечение. (39) Данни от други двойно слепи плацебо контролирани проучвания показват, че приемът на женшен може да подобри функцията на имунитета и лабораторните показатели на белия кръвен ред.(40), да стимулира нормалното функциониране и разнообразието на чревния микробиом (41), намалява сърдечната токсичност свързана с  химиотерапевтичната инфузия на доксорубицин (42), намалява чернодробната дисфункция (43), намалява психическото напрежение и умора (44) и в комбинация с Омега-3 мастни киселини, дори е показал принос за подобрение в концентрацията при деца с дефицит на вниманието.(45)

Приемът на 200 мг до 3 г/ден екстракт от женшен се счита за безопасен в рамките на 12-16 седмици. След перорален прием максималната плазмена концентрация на активните съставки на женшена се достига между 0,7 и 4 ч., а полуживотът им е до 22 ч.(46)

Възможни кръстосани лекарствени реакции на екстракта от женшен:
Приемът на женшен може да потенцира ефекта на някои от антидиабетните, антихипертензивни и антикоагулантните медикаменти. При едновременен прием, екстрактът може да увеличи ефекта и токсичностите на метронидазол (Флагил).(47)

Витамини, микро- и макроелементи

Витамин D3

Витамин D3 е мастноразтворим витамин, който е необходим за нормалното развитие на костите. Той участва в хомеостазата на калций, магнезий и фосфор, необходим е за нормалното функциониране на имунната система, намалява възпалението, участва в глюкозния метаболизъм и в сигнализацията за клетъчната пролиферация, диференциация и апоптоза. (48) Дефицитът на витамин D3 може да доведе до редица проблеми, най-вече рахит при деца и остеопороза при възрастни. В Европа между 30 и 60% от населението страда от ниски серумни нива на вит D3 (49). Съществуват много проучвания, които показват връзка между дефицита на витамин D3 и онкологичните заболявания (50), сърдечно-съдовите заболявания, диабета, развитието на автоимунно заболяване (51) и депресията (52). Двойно-сляпо плацебо контролирано проучване демонстрира, че едновременната суплементация с белтъци, вит. Д и вит. Е при възрастни пациенти със саркопения (мускулна загуба) статистически значимо подобрява мускулната сила, увеличава мускулния обем и подобрява качеството на живот. (53) Друго проучване асоциира едновременния прием на вит. Д и пробиотици с намаление на възпалението, оксидативния стрес и подобрение в психичното здраве.(54) По време на симптоматични и палиативни грижи при онкоболни, суплементацията с вит. Д е показала подобрение на симптомите на умора и намаление на необходимостта от увеличаване на дозата на опиоидни аналгетици.(55) Данни от голямо проспективно плацебо контролирано проучване, проведено в САЩ показват, че суплементацията с вит. Д при здрави хора без дефицит може да намали възникването на високорисково онкологично заболяване.(56) Вит. D3 също така има важна роля за превенцията на костната загуба и контрола на мускулно-ставната болка по време на хормонална терапия с ароматазни инхибитори .(57)

Известно е, че лечението с химиотерапия предизвика стрес в организма, който води до понижаване на стойностите на вит. Д и съответно по този начин значително увеличава риска от неговия дефицит. (58)

Витамин Д е мастноразтворим и има дълъг полуживот от 2 месеца. Повечето хора не изпитват странични ефекти по време на суплементация с витамин D3, освен ако не се приемали твърде високи дози (над 4000 IU или 100 mcg на ден). Някои странични ефекти свързани с предозирането включват слабост, сухота в устата, гадене, повръщане, хиперкалциемия, сърдечно-съдова симптоматика и други. (59).

Възможни кръстосани лекарствени реакции на вит. Д
Едновременното използване на витамин D3 с calcipotriene, digoxin и verapamil е възможно да увеличи техните странични ефекти, а също така е възможно да намали ефекта на diltiazem. (60)

Витамин C

Витамин С (аскорбинова киселина) е важно хранително вещество, необходимо на тялото за синтеза на колаген и образуването на кръвоносни съдове, хрущяли, мускули, кости и д.р. Витамин С с неговите противовъзпалителни свойства участва във всички етапи от процеса на възстановяване и регенерация на тъканите.

Витамин С е силен антиоксидант, който защитава клетките от оксидативния стрес индуциран от външни фактори като тютюнев дим, слънчева радиация, рентгенови лъчи, а в контекста на болни с онкологично заболяване – системни противотуморни терапии и лъчелечение. Витамин С също помага на тялото да абсорбира и съхранява желязо в железните депа. Тъй като организма не произвежда сам витамин С, той се набавя само с храната. Високо съдържание на  аскорбинова киселина имат цитрусови плодове, горски плодове, картофи, домати, чушки, зеле, брюкселско зеле, броколи, спанак и др. (61)

Установено е, че суплементацията на витамин С подобрява функцията на имунната система (62), стимулират пролиферацията на T-лимфоцитите и B-лимфоцитите и намалява реакциите на свръхчувствителност. (63)

Доказано е, че хроничният оксидативен стрес може да предизвика невропсихологични разстройства като безпокойство, стрес, депресия, умора и промяна на настроението при хората.(64) Данни от двойно-слепи плацебо контролирани проучвания показват, че дефицита на вит. С е асоцииран с увеличена умствена умора, а суплементацията му се свързва със значително намаляване на чувството за безпокойство (65), чувството за умора (66), подобрява мотивацията за работа, фокуса на вниманието и по-доброто изпълнение на когнитивни задачи, изискващи продължителна концентрация.(67) Краткосрочната антиоксидантна суплементация с вит. Е и вит. С е показала принос за намаляване на ксеростомията (сухота в устата) при болни с онкологични заболявания на главата и шията след проведена лъчетерапия.(68) Голямо двойно-сляпо плацебо контролирано проучване е показало връзка между дефицита на антиоксиданти и увеличена заболеваемост и смъртност от злокачествени заболявания при здрави хора. (69)

Витамин С е водоразтворимо съединение, което се абсорбира лесно в храносмилателния тракт, но се и елиминира бързо от организма през бъбреците. Средният полуживот на аскорбинова киселина при възрастен индивид е около 10-20 дни. Средностатистическият човек поддържа от 1,2 до 2,0 грама  вит С в тялото, чиито запас трябва да се допълва непрекъснато чрез диетата или суплементация. Приема на 140 мг/д  на вит. С е достатъчен за да насити резервите на тялото при здрави хора.(70)

Приемът на повече от 2000 mg за продължителен период от време може да предизвика камъни в бъбреците, диария, стомашни спазми, гадене, киселини и главоболие.

Възможни кръстосани лекарствени реакции на вит. С
Суплементация с вит. С извън физиологичните дози може да намали ефективността на Fluphenazine, Warfarin, Indinavir, Levothyroxine, Aspirin и др. (71)

Витамин A (Retinol)

Витамин А (ретинол, ретиноева киселина) е мастноразтворим витамин и микронутриент, важен за зрението, растежа и деленето на клетките и функцията на имунитета. Витамин А има антиоксидантни свойства, помага за формирането и поддържането на здравия зъбен статус, скелета и меките тъкани, стомашно-чревната и респираторната лигавица и кожа. Храни с високо съдържание на витамин А са спанак, картофи, моркови, тиква, царевица, манго, папая,черен дроб, яйца и мляко.(79)

Ретинолът е основната циркулираща форма на витамин А в кръвта. Ретинолът се отделя в кръвната плазма от депата на черния дроб, който контролира хомеостатично неговите нива в зависимост от нуждите на организма.

Дефицит на витамин А може да се предизвика вследствие на недохранване или продължителен прием на бедни на витамина храни (80). Лечението с химиотерапия е доказано, че също предизвиква дефицит на множество витамини като витамин А, вит. С, вит. D и др. (81)

Суплементацията с Вит. А в двойно-слепи проучвания се свързва с редукция и лечение на оралния мукозит (82), редукция на високорискови преканцерозни състояния, като орална левкоплакия (83) и удължаване на рецидивните интервали при пациенти с многократно рецидивиращ неинвазивен карцином на пикочния мехур.(84)

Препоръчителният дневен прием на вит. А е 700-900 mcg/d. Прием на високи дози от 3 до 10 мг/д вит. А (Ретинол) за продължителен период от време, е свързан със странични ефекти, като изтъняване на костите, увреждане на черния дроб, главоболие, диария, гадене, сърбеж, болки в ставите и костите и д.р. (85)

Възможни кръстосани лекарствени реакции на вит. А
Приемът на високи дози вит. А едновременно с тетрациклинови антибиотици може да увеличи интракраниалното налягане и при едновременен прием с Варфарин може да увеличи риска от кървене.(86)

Zinc (Цинк)

Цинкът е микроелемент, есенциален за нормалната функция на имунната система, заздравяването на рани, съсирването на кръвта, функцията на щитовидната жлеза, сетивността за вкус и обоняние и др. Необходим за над 100 ензимни системи, цинкът заема важна роля в биосинтеза на клетката за изграждането на ДНК, процеса на растеж и делене, продукцията на протеини и др. Запасите на цинк се набавят в тялото чрез хранене, като добър източник на елемента са червеното месо, морските дарове, бобови растения, семена, ядки, млечните продукти и др. (87)

Известно е, че малнутрицията, приемът на храни, бедни на елемента, наличието на злокачествена болест и провеждането на противотуморна терапия се асоциират с множество дефицити, един от които е този на цинк. (88)

Двойно-слепи плацебо контролирани проучвания са демонстрирали, че суплементацията с цинк се свързва със редукция на оксидативния стрес и нивата на лабораторните възпалителни маркери, увеличаване на антиоксидантния капацитет на плазмата (89), подобрение на качеството на съня, (90) подпомага преодоляването на инфекции (91), редукция на лабораторните нива на чернодробните ензими (92), подобрение в качеството на живот и чувството за умора по време на химиотерапия при болни с колоректален карцином (93) и в комбинация с витамин А, С, B6 и  Е е демонстрирал превантивни свойства за редукция на рецидивите при болни с мускулно не инвазивен карцином на пикочен мехур след проведена туморна резекция и интравезикална терапия с BCG. (94)

Препоръчителният дневен прием на цинк е между 8 и 11 mg. Приемът на дози, по-високи от 40 мг/д, може да предизвика странични ефекти на газове, диария, главоболие, гадене и повръщане и др.

Възможни кръстосани лекарствени реакции на Zinc
Приемът на високи дози цинк, заедно с тетрациклинови антибиотици и пенициламин, може да намали тяхната ефективност. Тиазидните диуретици могат да увеличат загубата на цинк през урината. (95)

Витамин E (алфа-токоферол)

Витамин Е е мастноразтворим витамин, който има няколко различни форми, но алфа-токоферолът е основната му форма, която има значение за човешкия организъм. Алфа-токоферолът е необходим за нормалната функция на имунната система (96), помага преодоляването на инфекции, намалява възпалението и образуването на кръвни съсиреци. Витамин Е лесно се набавя от различни храни и добавки, поради тази причина дефицитът му е рядък. Хората с гастроинтестинални разстройства, които не усвояват правилно мазнините (напр. панкреатит, муковисцидоза, непоносимост към глутен), могат да развият дефицит на витамин Е.(97) Подобни състояния могат да се развият по време на лечение с химиотерапевтични медикаменти.(98) Данни от клинични проучвания, публикувани в Annals of Oncology, показват, че приемът на вит. Е се асоциира с протективни ефекти срещу Cisplatin индуцираната периферна невропатия, ототоксичност, хепатотоксичност и нефротоксичност.(99) Данни от in vitro експерименти демонстрират, че антиоксидантната активност на вит. Е не намалява ефективността на химиотерапевтиците.(100) Голямо двойно-сляпо плацебо контролирано проучване показва потенциални превантивни качества на вит. Е за редукция на заболеваемостта от колоректален карцином.(101) Данни от проведени анализи демонстрират потенциален синергичен ефект между вит. Е и противотуморните имунотерапии използвани при лечението на онкоболни.(102)

Суплементацията на Витамин Е (алфа-токоферол) се счита за безопасна при повечето хора, когато се приема в дози, по-ниски от 1000 mg дневно или 1100 IU. Рискът от странични ефекти се увеличава с приема на по-високи дози. Те могат да включват гадене, умора, главоболие и кървене. (103) Максималната плазмена концентрация на токоферол се достига до 4-ия час след перорално приложение, а полуживотът на витамина е  20 часа. (104)

Възможни кръстосани лекарствени реакции на вит. Е
Приемът на високи дози Вит Е може да засили ефектите на антикоагуланти и антиагреганти, статини и циклоспорин. Препоръчаният дневен прием на вит. Е при възрастни е 15 mg. За лечение на дефицити е възможно да се използва по-високо дозова суплементация.(105)

Селен (selenium)

Селенът е важен микроелемент, който е необходим за функцията на глутатион пероксидаза – клетъчен антиоксидантен ензим, който катализира превръщането на водороден пероксид във вода и кислород и пероксидните радикали във алкохол и кислород.(106) Селенът играе важна роля във функцията на щитовидната жлеза, имунната система, антиоксидантната активност и детоксикацията на организма.(107). Набавя се чрез консумация на пълнозърнести храни, месо, морски дарове, птиче месо и ядки. Нивото на селен в тялото може да се понижи вследствие на онкологичното заболяване и/или противотуморната терапия.(108).

Селенът демонстрира уникални in vitro качества синергично да промотира действието на противотуморните медикаменти върху раковите клетки и същевременно да има протективен ефект върху нормалната тъкан.(109) Двойно-слепи плацебо контролирани проучвания са показали принос на суплементацията на селен за намаляване на косопада, коремната болка и загубата на апетит при пациенти с овариален карцином по време на лечение с химиотерапия (110) и значително по-ниска хематологична токсичност при жени с карцином на шийката на матката по време на съчетана лъчехимиотерапия.(111) Данни от клинично проучване сочат, че е възможно микроелементът да намали пострадиационния лимфедем при болни с карцином на главата и шията. (112) Друго проучване асоциира суплементацията на селен в комбинация с цинк и протеини с подобрение на малнутрицията и функцията на имунитета при онкоболни по време на химиотерапия. (113)

Препоръчаният дневен прием на селен е 50-100 микрограма. Суплементацията на селен в дози над 300 микрограма на ден в срок от 5 години е показала увеличение в 10-годишната смъртност спрямо плацебо и следователно трябва да се избягва. Приемът на по-ниски дози (100-200 mcg/d) в продължение на 5 години НЕ е показал увеличение в смъртността в дългосрочен план спрямо плацебо, следователно суплементацията в тези дози за продължителен период се счита за безопасна.(114)

Приемът на селен в дози над 400 mcg/д може да причини стомашен дискомфорт, главоболие и обрив. Високи дози селен могат да причинят косопад, умора, гадене, повръщане и загуба на тегло. Изключително високите дози (предозиране) могат да доведат до органна недостатъчност и смърт.

Възможни кръстосани лекарствени реакции на селен.
Приемът на високи дози селен може да потенцира ефекта на антикоагулантите, антиагрегантни и седативни лекарства. Може да намали ефекта на имуносупресантни медикаменти. (115)