Омега-3 са семейство от есенциални полиненаситени мастни киселини, които играят важна роля в организма и могат да осигурят редица ползи за здравето. Тъй като тялото не може да ги произвежда самостоятелно, те се набавят чрез храната. Тяхната консумация е асоциирана с по-нисък риск от сърдечно-съдови заболявания, редукция на артериалната хипертония, нормализиране на нивата на триглицериди и холестерол и противовъзпалителни ефекти, които могат да повлияят симптомите на ревматоидния артрит.
Трите най-важни вида Омега-3 ненаситени мастни киселини са ALA (алфа-линоленова киселина), DHA (докозахексаенова киселина) и EPA (ейкозапентаенова киселина). ALA се набавя главно от растителни източници (ленено семе, рапица, орех, чия и д.р.), докато DHA и EPA се срещат най-вече в морски храни като сьомга, скумрия, пъстърва, миди, скариди, раци, а също така и в различни водорасли. (1)
В тялото ALA представлява диетичен прекурсор, който след консумация се трансформира в EPA и DHA. За съжаление, ALA няма висока биологична активност и значим принос за здравето, освен ако не претърпи преобразуване в EPA или DHA. Проблемът е, че ефективността на трансформацията, която се случва основно в черния дроб, е много ограничена с отчетени нива под 15%. Следователно, консумирането на EPA и DHA директно от храни и/или добавки е единственият практичен начин за повишаване нивата на полезните Омега-3 мастни киселини в организма.
Високи стойности на Омега-6 мастните киселини се намират в често консумирани храни като животински мазнини, растителни масла (слънчоглед, царевица), различни ядки и семена и някои зърнени храни. Най-често приеманата с храна Омега-6 мастна киселина е линоловата киселина, която тялото преобразува в арахидонова киселина (AA).
Ейкозаноидите са сигнални молекули (простагландини, тромбоксани, левкотриени, липоксини и др.), които контролират сигналите за възпаление в тялото по автокринен, паракринен и ендокринен път. Произвеждат се от ензимното или неензимно окисление на арахидонова киселина (АА), Омега-3 (EPA, DHA) и др. (Фиг. 1).(2)
Ейкозаноидите, продуцирани от Омега-6 мастните киселини, са по-мощни медиатори на възпаление, вазоконстрикция и агрегация на тромбоцитите в сравнение с тези, получени от Омега-3 мастните киселини.
Тъй като и двата класа мастни киселини се конкурират за едни и същи ензими – EPA и DHA, се конкурират с арахидоновата киселина за синтеза на ейкозаноиди. По този начин по-високите концентрации на EPA и DHA от арахидоновата киселина насочват ейкозаноидния баланс към по-нисък възпалителен потенциал. (3)
Оптималният здравословен баланс за консумация на Омега-6 към Омега-3 е приблизително 4:1. Западният модел на хранене масово е свързан с приема на високи стойности на Омега-6 мастни киселини към Омега-3 от порядъка на 15 – 20 към 1. Високото съотношение на Омега-6 / Омега-3 се асоциира с патогенезата на много заболявания, включително сърдечно-съдови, онкологични, възпалителни и автоимунни болести (4)
Комбинация от Омега-3 мастни киселини с витамин Д и лека физическа активност е показала превантивни качества с редукция на онкологичната заболеваемост при хора в напреднала възраст. (5)
Данни от 7 клинични проучвания на болни с кахексия с белодробен карцином показват статистически значим принос на суплементацията на Omega-3 мастни киселини спрямо плацебо в редукцията на кахексия и подобрение в качеството на живот (QoL) (6) Други проучвания демонстрират, че суплементацията с Омега-3 мастни киселини е свързана с редукция на невротоксичността предизвикана от ХТ (Оксалиплатина) (7), редукция на възпалението и спад на серумните възпалителните маркери (8) и потенциал за синергизъм в комбинация със стандартните противотуморни лечения.(9)
Препоръчваната дневна доза за прием на Омега-3 мастни киселини при възрастни над 18 г е 1,1 г на ден за жени и 1,6 г на ден при мъже.(10) Продължителният прием на дози по-високи от 10 г/ден може да доведе до оплаквания от киселини, диария и кървене.
Едновременният прием на високи дози Омега-3 мастни киселини с антихипертензивни лекарства, Циклоспорин, Сиролимус и Такролимус (Prograf) може да потенцира техните ефекти и странични реакции.(11)
При някои по-чувствителни хора, прием на високи дози над 1г/д Омега-3 мастни киселини на гладно, може да предизвика стомашно-чревен дискомфорт и/или еднократно течно изхождане, без увеличение в честотата.
Редуцирайте приема на Омега-3 мастни киселини спрямо индивидуалната чувствителност при персистенция на симптоматиката.
