Стомашно-чревният микробиом представлява разнообразен сбор от бактерии, археи, гъби, протозои и вируси, които обитават червата на всички бозайници. Проучванията при хора са установили ролята на микробиома в редица физиологични процеси, които са жизненоважни за здравето на гостоприемника, включително хомеостаза, метаболизъм, здраве на епитела на червата, имунологична активност и др.
Червата и чревният микробиом представляват изключително богата и динамична екосистема, в която се извършват важни функции, като: ферментация на фибри в късоверижни мастни киселини, метаболизиране на протеини и сложни въглехидрати, синтез на витамини и др.
Микробиомът се състои от:
Динамичните взаимодействия между нормалната чревната микрофлора и вродения и придобит имунитет на гостоприемника играят ключова роля в поддържането на чревната хомеостаза и инхибирането на възпалението. Като защитен механизъм чревните епителни клетки произвеждат лигавична бариера, с която отделят микрофлората от имунните клетки на гостоприемника и редуцират чревната пропускливост. Микрофлората от друга страна образува огромен брой метаболитни пост биотични продукти, които образуват предпазна бариера над епителната лигавица с която защитават нейната цялост.
Полифенолите са естествено срещащи се съединения в растенията (плодове, зеленчуци, ядки, подправки и др ) и са най-разпространените източници на антиоксиданти в храната. (1) Тъй като голяма част от полифенолите остават неабсорбирани по протежение на стомашно-чревния тракт, те се натрупват в дебелото черво, където се разграждат от чревната микрофлора до биоактивните им метаболити, абсорбират се в циркулацията и проявяват полезните си ефекти върху организма. (2) Приема на полифеноли също така стимулира растежа и развитието на полезните бактерии в чревния микробиом (като Lactobacillus Bifidobacterium) които супресират развитието на потенциално патологични щамове (като Clostridium ). По този начин диета богата на полифеноли поддържа стомашни-чревната хомеостаза. (3)
По време на химиотерапевтично и лъчетерапевтично лечение, мукозната лигавица на гастроинтестиналния тракт е възможно да се наруши и да се увеличи нейната пропускливост, балансът между полезните и патогенни бактерии в чревния микробиом да се промени (дисбактериоза), което води до нарушаване в синтеза на протективните метаболитни продукти, индукция на мукозити и ентерити. Всичко това е предпоставка за опортюнистични инфекции и сепсис или остри състояния като кървене, болка, диария и малабсорбция.
При голяма част от онкоболните лошо контролираните гастроинтестинални токсичности създават необходимост от дозова редукция, модификация на режима и удължаване на времето за приложение на противотуморните лечения, което води до по-ниска ефективност от прилаганата терапия.
Пробиотичната терапия може да представлява подходящо профилактично средство, което да предотврати острите и хронични увреждания, свързани с апликацията на химиотерапия и лъчетерапия, без да повлиява тяхната ефективност и без да създава допълнителни токсичности или кръстосани лекарствени реакции.(4)
Химиотерапевтично индуцираната диария (CID) е една от най-често срещаните токсичности по време на лечението на онкоболни. Тя може да доведе до загуба на тегло, дехидратация, недохранване, умора и неразположение, електролитен дисбаланс и невъзможност за изпълнение на оптималното лекарствено лечение. При много тежка дехидратация може да се предизвика остра бъбречна недостатъчност и рядко смърт. Мета-анализ и двойно-слепи рандомизирани клинични проучвания показват ефективността на щамовете на Лактобацилус, Бифидобактериум и Стрептококус Термофилус да превентират и лекуват статистически значимо химиотерапевтично индуцираните диарии, без данни за увеличена честота на ятрогенна инфекция.(5)(6) Двойно-сляпо плацебо контролирано проучване демонстрира как пробиотичната терапия намалява химиотерапевтично и лъчетерапевтино индуцираните орални мукозити при пациенти със злокачествени заболявания на главата и шията.(7).
Lactobacillus bulgaricus е с доказана превантивна функция в храносмилателния тракт. Той намалява туморогенезата, като ограничава възпалението и облекчава хроничните колити.(8) Lactobacillus rhamnosus намалява честота на тежката диария, коремния дискомфорт и чревната токсичност, свързани с инфузията на 5-FU.(9) Streptococcus thermophilus намалява тежестта на тънкочревния мукозит индуциран от метотрексат в животински модел проучване.(10)
Пробиотиците са с добър профил на безопасност и нямат описани токсичности в проучванията, но все пак трябва да не забравяме, че това са живи микроорганизми, от които съществува потенциален риск от ятрогенна инфекция при много силно имунокомпрометирани пациенти – болни след трансплантация, болни на имуносупресивна терапия, хематологично болни, при които се провежда високо дозова миелоаблативна химиотерапия, болни с фебрилна неутропения. (11)
