Хроничното възпаление и малнутрицията

Хроничното възпаление и оксидативния стрес вследствие на болестно състояние, външни химични или физични фактори, води до промяна в метаболизма на веществата в организма. Продължителните възпалителни процеси могат да доведат до малнутриция- спад на апетита  и последваща редукция в храненето, развитие на хранителни дефицити и електролитни нарушения. Вследствие на малнутрицията се активират компенсаторни катаболни процеси в тялото (процеси на разграждане на молекули, вещества и тъкани), които водят до загуба на мускулна и телесна маса. В напредналите фази малнутрицията може да доведе до анорексия и кахексия (цялостно изтощение на организма).

Prima Sanitas Протеин и Глутамин плюс електролити в комбинация с физическа активност и подходяща диета допринася за достигането на адекватния белтъчен, аминокиселинен и макроелементен дневен прием, необходим за възстановяване и поддържане на нормалната мускулна функция, съхранение на чистата мускулна маса и ефективната активация на анаболни процеси в скелетната мускулатура.

Суроватъчен протеин

След консумация протеините се разграждат в стомашната киселина до градивните си единици-аминокиселините. Аминокиселините се разделят на заменими и незаменими, като всичките играят важна роля в клетъчния метаболизъм, генната експресия и клетъчната сигнализация. Положителния хранителен протеинов баланс е необходим за осигуряване на  високи плазмени нива на аминокиселини, които заедно с физическата активност, водят до ефективен стимул за растеж и съхранение на скелетната мускулна маса.

Белтъците са макронутриента при който най-трудно се достига адекватно количество прием в ежедневието, без да се прекали с  останалите хранителни групи. Причината е широката консумация на комбинирани  хранителни  източници на белтъци, обогатени с допълнителни мазнини и въглехидрати, често с проинфламаторни качества – колбаси,червено месо, пържени и панирани храни и д.р.

Суплементацията с протеин на прах представлява бърз и лесен начин за достигане на необходимите белтъчни нужди на организма, без прием на други хранителни вещества в дневен излишък.

В условията на хронично възпаление, болестно състояние, физичен или химичен стрес организмът има повишена нужда от протеини, необходими за процесите на възстановяване. За редукция на мускулната загуба и борба с малнутрицията и кахексията препоръките на ESPEN при болни с малигнени заболявания са за повишен белтъчен прием между 1-1,5 г/кг/д. (1)

Болни със злокачествени заболявания на гастроинтестиналния тракт са в особено висок риск от развитие на малнутриция. Началната диетологична консултация преди старта на химиотерапевтичното лечение в комбинация с ежедневен прием на 20-30 гр суроватъчен протеин е допринесло за подобрение в общото състояние, поносимостта на лечението и хранителния статус на пациентите.(2)

Глутамин

Глутаминът е най-разпространената заменима аминокиселина в човешкото тяло. Той се синтезира и складира в най-големи количества в скелетната мускулатура. Мускулите освобождават постоянно количество глутамин, циркулиращ в кръвта, който е необходим за покриване на нуждите и нормалното функциониране на клетките на имунната система, черния дроб, бъбреците, червата, нервната система и други.

Глутаминът е важна аминокиселина, източник на въглерод и азот, необходими при биосинтеза на белтъци, пурини, пиримидини и различни клетъчни структури и органели, има антиоксидантни и противовъзпалителни свойства. По време на катаболни състояния, предизвикани от сепсис, травма, операция, тежки физически усилия, токсични терапии и различни хронични заболявания, концентрацията на глутамин в кръвната плазма и тъканите (особено в скелетните мускули) е силно занижена. (3) По този начин глутаминът се превръща в условно незаменима аминокиселина, чиито дефицит често се проявява също при онкоболни, вследствие на стреса предизвикан от токсичността на леченията, недохранването и прогресията на болестта.

Прогресията на онкологичното заболяване, за което са необходими големи количества глюкоза и аминокиселини, може да предизвика допълнителен глутаминов дефицит, който може да доведе до затруднено възстановяване на организма от токсичните лечения, загуба на килограми и кахексия. (4)

Суплементацията на глутамин се е избягвала в миналото поради съмнения, че чрез повишаване на нивата на аминокиселината може да се стимулира биосинтеза на раковата клетка in vitro. Най-новите публикации обаче демонстрират, че in vivo – поради завишените нужди на злокачествените клетки и лошото кръвоснабдяване – в туморната микросреда често се откриват ниски нива на глутамин. Хроничният глутаминов дефицит и хипоксията предизвикват ускорение в механизмите на адаптация на раковата клетка и могат да доведат до развитие на по-резистентно заболяване и прогресия. (5) Допълнително новопубликувани данни сочат, че глутаминът в туморната микросреда е необходим както на раковите клетки, така и на тумор-инфилтриращите Т лимфоцити. Онкологичното заболяване “отнема” необходимия глутамин за активацията на Т клетките в туморната микросреда и по този начин потиска имунния отговор. (6)

Различни мета-анализи и проучвания разкриват, че приемът на глутамин към редовното хранене предпазва от радиационен и химиотерапевтично индуциран мукозит (7), намалява антрациклиновата кардиотоксичност, миалгиите и артралгиите, предзвикани от химиотерапия. Множество животински проучвания демонстрират, че приемът на глутамин може да предотврати невротоксичността, предизвикана от паклитаксел, цисплатин и оксаплатин, да намали на стомашно-чревните токсичности на иринотекан и намали 5-FU-индуцирания мукозит и стоматит. (8) Суплементацията с глутамин е възможно да подпомогне възстановяването на имунната система при имунокомпроментирани онкоболни.(9) Ретроспективни анализи също така са показали зависимост между увеличени серумни нива на глутамин преди началото на противотуморна терапия при пациенти с колоректален карцином и подобрена обща преживяемост и преживяемост без прогресия спрямо болни с ниски инициални стойности. Това демонстрира възможността за използване на нивата на инициалния серумнен глутамин като предиктивен маркер. Добрият глутаминов резерв в скелетната мускулатура изgлежда е индикация за добро общо състояние и добър прогностичен белег. (10)

Приемът на чист глутамин е безопасен в дози до 30 грама дневно, с продължителност до 1 година. Страничните ефекти обикновено са леки и включват подуване на корема, гадене, замаяност, киселини и болки в епигастриума. Приемът на глутамин може да намали ефективността на антиконвулсните лекарства, които се използват за лечение на гърчове. (11)

Електролити – магнезий, натрий, калий

Съществува корелация между електролитните нарушения и общото състояние (ECOG) на болните с малигнени заболявания. Електролитните промени могат да доведат до нарушения в качеството на живот, промени във функцията на органите, редукция на възможността за получаване на противотуморни лечения и да повлияят крайните резултати от терапията. Едни от най-често срещаните електролитни дефицити при болни с малигнени са тези на калий, натрий и магнезий. Клинично техният дефицит се изразява в главоболие, гадене, мускулна слабост и крампи, умора, замаяност, отоци, промени в кръвното налягане и сърдечната функция и д.р.

Калият и натрият са есенциални електролити, необходими за правилното функциониране на всички клетки и тъкани в тялото.

Основната роля на тези елементи в тялото е свързана с поддръжката нормални нива на течности в клетките и извън тях. Калият и натрият са необходими също така за провеждането на нервни импулси, съкращението на мускулите (включително сърцето), поддържане на нормално кръвно налягане и правилния баланс на вода и минерали.

Магнезий

Магнезият е макроелемент, който присъства в големи количества в тялото. Набавя се естествено от много храни, като спанак, бобови растения, ядки, семена и пълнозърнести храни и др., които са добър източник на елемента. Магнезият е ко-фактор в повече от 300 ензимни системи, които регулират различни биохимични процеси в тялото, включително протеинов синтез, мускулна и нервна функция, контрол на кръвната захар, регулиране на кръвното налягане и др. (12)

В тялото на възрастен човек се съдържа приблизително 25 г магнезий, като 99% от него се намира в костите и в меките тъкани. По-малко от 1% от общия магнезий се намира в кръвната плазма, като постоянството на неговото ниво подлежи на строг контрол от организма. Нормалните серумни концентрации на магнезий варират между 0,75 и 0,95 милимола (mmol)/L – тази хомеостаза се регулира до голяма степен от бъбреците, които обикновено отделят около 120 мг  магнезий през урината всеки ден в нормални условия.

Продължителна консумация на храни с ниско съдържание на магнезий, малнутрицията, злоупотребата с алкохол и приемът на някои медикаменти, като диуретици, PPI и антибиотици могат да предизвикат дефицит на елемента в тялото. Доказано е също, че противотуморните лечения, особено режими съдържащи платина, често предизвикват дефицит на магнезий. (13) По-ниските нива на елемента в плазмата са свързани с увеличено чувство на слабост и умора, липса на апетит, гадене и повръщане, мускулни крампи, гърчове и др. (14)

Данни от различни двойно-слепи плацебо контролирани проучвания демонстрират ползата на суплементацията с магнезий за редукция на възпалението и оксидативния стрес (15), подобряването на аналгетичните ефекти на опиоидните аналгетици, редуцирането на необходимата обезболяваща доза и страничния ефект на констипация (16) и бъбречно-протективното действие по време на химиотерапия.(17)

Препоръчаният ежедневен прием на магнезий в зависимост от възрастта е между 250 и 350 mg/d. набавени чрез храната и/или чрез суплементация. Продължителна ежедневна суплементация с дози по-високи от 350 mg/d крие рискове от странични ефекти като стомашно неразположение, гадене, повръщане, диария и други.

Възможни кръстосани лекарствени реакции на магнезий

Суплементацията с високи дози магнезий може да намали ефекта на някои антибиотици (тетрациклини, флуорохинолони, аминогликозиди). Магнезият може да намали степента на абсорбция на перорални бифосфонати. (алендронат, рисендронат и д.р.)(18)