През последните години пробиотиците намират все по-широко приложение в лечението на някои от най-честите стомашно-чревни разстройства. Това са живи микроорганизми, които при прием в достатъчни количества оказват благоприятно влияние върху здравето. Тези полезни бактерии възстановяват баланса в чревната микрофлора и влияят на редица физиологични процеси, което ги прави ефективни при редица състояния.
Приложение на пробиотиците при остри стомашно-чревни разстройства
1. Инфекциозна диария
Инфекциозната диария, предизвикана от различни патогени като вируси, бактерии и паразити, често води до тежка дехидратация и нарушава нормалната функция на червата, особено при деца. Пробиотиците възстановяват нормалната микрофлора и потискат растежа на патогенните микроорганизми. Те произвеждат антимикробни вещества и укрепват бариерната функция на чревната лигавица, като по този начин намаляват прикрепването на вредните бактерии към чревната стена. По този механизъм на действие те могат да съкратят продължителността и да намалят тежестта на симптомите, като същевременно намалят риска от усложнения.
Препоръчителни щамове: Lactobacillus rhamnosus GG и Saccharomyces boulardii са сред най-ефективните пробиотици за лечение на инфекциозна диария, особено при деца с вирусен гастроентерит. Тези щамове не само помагат за по-бързо възстановяване, но и намаляват риска от рецидиви.
2. Диария, свързана с прием на антибиотици (AAD)
Приемът на антибиотици често води до нарушаване на нормалния баланс на чревната микрофлора, което може да предизвика диария. Това състояние е особено разпространено при деца и възрастни хора, както и при пациенти, подложени на дълготрайна антибиотична терапия.
Пробиотиците помагат за възстановяване на чревната флора и предотвратяват колонизацията на червата от патогенни бактерии. Те също така намаляват възпалението и подпомагат имунната система в борбата с вредните микроорганизми.
Препоръчителни щамове: Lactobacillus acidophilus, Lactobacillus casei и Saccharomyces boulardii са щамове, които често се използват за предотвратяване на диария, свързана с антибиотици и са доказали своята ефективност в клинични проучвания.
Приложение на пробиотиците при хронични стомашно-чревни заболявания
1. Възпалителни заболявания на червата (IBD)
Възпалителните заболявания на червата, като болест на Крон и улцерозен колит, са хронични състояния, при които имунната система атакува собствената тъкан на червата, причинявайки силни болки и възпаления. Пробиотиците могат да помогнат за поддържане на ремисия и облекчаване на симптомите при тези състояния.
Те регулират имунния отговор и намаляват възпалителните процеси в червата. Те също така укрепват бариерната функция на чревната лигавица, което предотвратява навлизането на патогени и вредни вещества в организма.
Препоръчителни щамове: Данни от проучвания сочат че мултищамните пробиотици който съдържат няколко вида Lactobacillus, Bifidobacterium и Streptococcus, показват добри резултати, особено при пациенти с улцерозен колит. Escherichia coli Nissle 1917 също е ефективен в поддържането на ремисия при улцерозен колит.
При определени условия пробиотиците могат да бъдат успешно използвани за предотвратяване на рецидиви при улцерозен колит. Интересни са данните за предотвратяване появата на паучит (възпаление в илеалната торбичка-pouch). Няколко клинични проучвания потвърждават ефикасността на комбинация от мултищамни пробиотици с високо съдържание на Lactobacillus, Bifidobacterium и Streptococcus при паучит. В тези проучвания както развитието на паучит, така и рецидивите са намалени в сравнение с пациентите, получаващи плацебо.
2. Синдром на “дразнимо дебело черво” (IBS)
Синдромът на дразнимо дебело черво (IBS) е често срещано функционално разстройство, характеризиращо се със симптоми като подуване, газове, коремна болка, променена чревна подвижност, свързани с нарушен ритъм на дефекация. Пробиотиците могат да облекчат тези симптоми и да подобрят качеството на живот на пациентите с IBS. Те помагат за регулиране на чревната подвижност, подобряване на пропускливостта на чревната стена и модулиране на оста черва-мозък, която играе роля във възприемането на болка и чревната моторика.
Препоръчителни щамове: Bifidobacterium infantis, Lactobacillus plantarum и Bifidobacterium longum са щамове, които показват положителни резултати при пациенти със синдром на раздразнените черва и могат да намалят интензитета на симптомите.
3. Прекомерен бактериален свръхрастеж в тънките черва (SIBO)
Прекомерният бактериален растеж в тънките черва (SIBO) е състояние, при което чревната флора е нарушена, като в тънките черва се натрупват големи количества бактерии, най често в резултат на нарушена моторика и анатомия на гастроинтестиналния тракт. Въпреки че ролята на пробиотиците в SIBO е противоречива, определени щамове могат да бъдат полезни за възстановяване на микробния баланс.
Механизъм на действие: Пробиотиците помагат за потискане на растежа на вредните бактерии чрез производство на антибактериални вещества и конкурентно инхибиране, което подобрява чревната подвижност.
Препоръчителни щамове: Lactobacillus plantarum и Lactobacillus rhamnosus могат да се използват за облекчаване на симптомите при SIBO, но е важно пробиотиците да се подбират индивидуално според толерантността на пациента.
Други приложения на пробиотиците в гастроентерологията
1. Функционална диспепсия
Функционалната диспепсия е често срещано състояние, свързано с подуване и дискомфорт след хранене. Пробиотиците могат да облекчат тези симптоми чрез подобряване на стомашната моторика и намаляване на възпалението в стомаха.
Препоръчителни щамове: Lactobacillus gasseri и Bifidobacterium bifidum показват потенциални ползи при управлението на диспепсия и могат да намалят симптомите на подуване и дискомфорт.
2. Превенция на колоректален рак
Някои изследвания предполагат, че пробиотиците могат да имат превантивна роля при колоректалния рак, особено при хора с повишен риск. Пробиотиците могат да намалят канцерогенните съединения в червата, да подобрят имунитета на мукозата и да подтискат тумор-промотиращите ензими.
Препоръчителни щамове: Определени щамове на Lactobacillus и Bifidobacterium са предмет на изследвания за тяхната роля в превенцията на колоректален рак, въпреки че са необходими допълнителни проучвания.
3. Лечение на инфекция с H. Pylori:
Пробиотиците показват обещаващи резултати в управлението на инфекциите с Helicobacter pylori (H. pylori), които са свързани с гастрит, пептични язви и дори рак на стомаха.
Подтискане на колонизацията и адхезията на H. pylori – пробиотиците конкурират H. pylori за адхезионни места в стомашната лигавица, затруднявайки колонизацията на H. pylori върху стомашната стена. Някои пробиотични щамове произвеждат късоверижни мастни киселини и други метаболити, които инхибират растежа на H. pylori, било чрез промяна на локалното pH, било чрез продуциране на вещества, които директно влияят на H. pylori.
Модулиране на имунния отговор – Пробиотиците могат да модулират имунния отговор, като стимулират производството на противовъзпалителни цитокини, помагайки за намаляване на възпалението, причинено от инфекцията с H. pylori. Като насърчават балансиран имунен отговор, пробиотиците могат да помогнат за намаляване на увреждането на стомашната лигавица и облекчаване на симптомите като гастрит и диспепсия.
Подобряване на поносимостта и спазването на лечението – чрез намаляване на страничните ефекти и подобряване на здравето на червата, пробиотиците помагат на пациентите по-добре да понасят терапията за изкореняване на H. pylori, което потенциално подобрява спазването на лечението.
Пробиотиците подпомагат терапията за лечение – инфекциите с H. pylori обикновено се лекуват с комбинация от антибиотици и инхибитори на протонната помпа (PPI). Тази схема обаче може да доведе до антибиотична резистентност и странични ефекти като диария. Пробиотиците могат да подобрят резултатите от лечението, като усилват ефективността на антибиотиците срещу H. pylori. Проучванията показват, че пробиотици, особено тези от родовете Lactobacillus и Bifidobacterium, могат да инхибират H. pylori директно чрез производството на бактериоцини (естествени антимикробни съединения) и чрез създаване на кисела среда, която възпрепятства растежа на H. pylori. Пробиотиците също могат да предотвратят антибиотичната резистентност, като намаляват необходимото количество антибиотици за изкореняване.
Пробиотиците намаляват страничните ефекти от антибиотичната терапия – Антибиотиците могат да нарушат баланса на чревната микрофлора, причинявайки странични ефекти като диария и подуване на корема. Пробиотиците помагат за поддържането на баланса в червата, като възстановяват полезните бактерии и намаляват страничните ефекти, свързани с антибиотиците. Щамове като Saccharomyces boulardii и Lactobacillus rhamnosus GG са особено ефективни за предотвратяване на диария, свързана с антибиотици.
В обобщение, въпреки че пробиотиците не могат да заменят антибиотиците при лечението на H. pylori, те могат да допълнят терапията, като увеличат ефективността на антибиотиците, намалят страничните ефекти и подпомагат имунния отговор.
4. Допълнение към лечението на лактозна непоносимост:
Пробиотиците са изследвани за тяхната потенциална роля в контрола на непоносимостта към лактоза, главно чрез подобряване на храносмилането на лактозата и облекчаване на свързаните симптоми. Клиничното приложение на пробиотиците при непоносимост към лактоза се подкрепя от няколко проучвания, които подчертават тяхната ефикасност при намаляване на симптоми като коремна болка, диария и метеоризъм. Прилагането на пробиотик значително облекчава симптомите на непоносимост към лактоза при възрастни. Това предполага, че пробиотиците могат да бъдат ефективни за подобряване на толерантността към лактоза, което потенциално позволява повишена консумация на млечни продукти.
Важно за приема на пробиотици
Важна част от приложението на пробиотиците е избора на щам: Различните щамове предлагат специфични ползи, така че е важно да се избере правилният щам в зависимост от състоянието.
Дозировка и продължителност: По-високи дози (напр. 1-10 милиарда CFU на ден на отделен щам) обикновено са необходими за терапевтични ефекти, а продължителността на употреба може да варира според състоянието.
Начин на прием: Пробиотиците са по-ефективни, когато се приемат едновременно с храна или непосредствено преди хранене, тъй като храната помага да се намали киселинната среда на стомаха, като по този начин се подобрява оцеляването на пробиотичните бактерии докато преминават към червата.
Технологии за подобрена ефективност: Технологиите на микроинкапсулация, както и капсулите със забавено освобождаване, подобряват оцеляването и ефективността на пробиотиците, като защитават пробиотичните бактерии от киселинната среда на стомаха и осигуряват доставянето на жизнеспособни бактерии до червата
Безопасност и странични ефекти: Пробиотиците обикновено са безопасни за повечето хора, но тези със силно отслабена имунна система трябва да ги използват с повишено внимание.
Заключение:
Пробиотиците са естествена, ефективна и сравнително безопасна добавка, която може да бъде полезна при широк спектър от остри и хронични стомашно-чревни заболявания. Като цяло, пробиотиците представляват обещаващо, естествено допълнение към стандартните лечения при стомашно-чревни разстройства, като тяхната ефективност може да зависи от конкретния щам, дозата и индивидуалните фактори на пациента.
