Важността на мускулната маса при пациенти с рак по време на химиотерапия.

Абстракт

Съхраняването на мускулната маса при пациенти с онкологични заболявания има ключово значение за подобряване на клиничните резултати, включително по-добра толерантност към химиотерапията, по-високо качество на живот (QoL), намаляване на постоперативните усложнения и повишена обща преживяемост (OS). Тази статия разглежда актуални доказателства относно значението на мускулната маса при пациенти, подложени на химиотерапия, както и ефективни интервенции за нейното съхранение.

1. Толерантност към химиотерапия и токсичност

Саркопенията (загубата на скелетна мускулатура) се асоциира с понижена толерантност към химиотерапевтични агенти и с увеличена честота на свързаните с лечението токсичности. Това се дължи на променена фармакокинетика и фармакодинамика при пациенти с намалена мускулна маса.

2. Качество на живот (QoL)

Пациентите със саркопения показват по-ниска физическа функционалност и влошено качество на живот. По-високата мускулна маса корелира с по-ниска умора, по-малка депресия и по-добро общо физическо състояние.

3. Обща преживяемост (OS)

Ниската мускулна маса и редуцираната плътност на мускулатурата са прогностични индикатори за по-ниска обща преживяемост. Обратно, запазената мускулна маса и по-висок радиоденситет са свързани с по-дълга преживяемост.

4. Постоперативни резултати

Саркопенията е свързана с по-висока честота на постоперативни усложнения, включително инфекции и забавено зарастване на рани, което води до удължен болничен престой и по-продължително възстановяване.

5. Хоспитализация и повторни приемания

По-високата мускулна маса е свързана с по-нисък риск от повторна хоспитализация и по-добри дългосрочни резултати след приключване на лечението.

6. Хранителни интервенции

Хранителната подкрепа е от съществено значение за съхраняване на мускулната маса. Високопротеиновите добавки водят до намалена загуба на тегло, повишена мускулна сила и намалени нива на хоспитализация. Достигането на минимален прием от 1.5 g белтъчини/kg/ден се счита за критичен праг за противодействие на мускулната загуба.

6.1 Суроватъчен  протеин

Добавките със суроватъчен (whey) протеин подобряват хранителния статус, повишават нивата на албумин,  глутатион и имуноглобулин G, и намаляват терапевтичните усложнения.

6.2 Глутамин

Глутаминът подпомага регенерацията на чревната лигавица, служи като гориво за имууни клетки, подпомага глутатиона (ключов антиоксидант) и участва в мускулния метаболизъм и противодейства на катаболизма.  При пациенти с онкологични заболявания намалява честотата на мукозит, стоматит, диария и нефротоксичност. Проучвания показват, че той не стимулира туморния растеж при онкологични пациенти.

6.3 Магнезий

Магнезият участва в регулацията на възпалението и имунната функция. Недостигът му е свързан с по-лоши клинични резултати при пациенти с рак. Добавки с магнезий (особено формата на магнезиев бисглицинат) имат потенциал да подобрят имунния отговор и да редуцират възпалението.

7. Физическа активност

Програмите, включващи силови плюс анаеробни упражнения значително подобряват мускулната маса и сила при онкологично болни, намаляват симптомите на умора и слабост, подобряват качеството на живот и дори в дългосрочен план успеваемостта на лечението и преживяемостта. Поддържането на висока функционална форма може да редуцира риска от смърт с до 30-40%.

8. Мултимодални интервенции

Комбинацията от хранителна подкрепа, физическа активност и фармакологични средства (напр. левцин) предлага синергичен ефект за съхраняване на мускулната маса. Насоките на ASCO подчертават значението на мултимодалния подход в управлението на раковата кахексия.

Заключение

Съхраняването на мускулната маса при пациенти с рак е съществено за подобряване на клиничните резултати, включително толерантността към химиотерапия, качеството на живот, постоперативното възстановяване и общата преживяемост.  Важно е мултимодалните интервенции, включващи хранене, физически упражнения и допълнителни терапии,  да бъдат индивидуализирани, адекватно дозирани и поне частично супервизирани според вида на заболяването и общо здравословно състояние.