Няма доказателства, че адекватната хранителна подкрепа стимулира ускорен туморен растеж при хората. Поради тази причина калорийният прием при болни с малигнено заболяване се препоръчва да бъде подобен като този на здрави индивиди. Препоръчителният дневен калориен прием се измерва спрямо ръста, теглото и физическата активност като обикновено варира между 25-30 kcal/kg/ден. 

Много важно е да се запази чистата мускулната маса на пациента по време на лечение. Болни с по-високи нива на чиста мускулна маса понасят леченията по-добре и постигат по-добри крайни резултати от терапията. Поради тази причина, съществува препоръка за увеличен прием на протеин (белтъци) между 1 и 1,5 г/кг/ден, което трябва да представлява 20-35% от общия енергиен дневен прием. Препоръчителният дял на въглехидратите е 40-50% от общия енергиен прием, а препоръчителният дял на мазнините е 25-35% .

Белтъци

Известно е, че напредналата възраст, липсата на физическа активност и системното възпаление, вследствие от противотуморно лечение предизвикват „анаболна резистентност“, т.е. намалена чувствителност на протеиновия синтез към анаболни стимули.

Препоръките при по-възрастни, хронично болни лица са за увеличен прием  на протеин от 1,0–1,5 г/кг/ден, като дозата на аминокиселини и белтъци, способна да поддържа положителен протеинов баланс при по-възрастни пациенти с кахексия, може да достигне до 2г/кг/ден. При пациенти с хронична бъбречна недостатъчност снабдяването с протеин не трябва да надвишава 1,0 – 1,2 g/kg/ден.

Много от диетичните стратегии препоръчват различни начини за увеличение на протеиновия прием, като да се консумира първо протеиновата храна или да се добавя протеин на прах към храненето, с което да се достигнат завишените протеинови нужди на организма. Препоръчва се консумация на непреработени храни с високо процентно съдържание на протеини и калории като яйца, риба, телешко месо, пилешко, пуешко, морски дарове, бобови култури,извара, кисело мляко и д.р. Необходимо е да се ограничи приема на сушени и осолени меса с висок процент на наситени мастни киселини като сушените колбаси, свинско месо, наденици, бекон, кюфтета и д.р. 

Съдържание на протеин в храните

Въглехидрати

Препоръчителният дял на въглехидратите при пациентите с онкологични заболявания е 40-50% от общия енергиен прием дневно. Съществуват множество противоречиви мнения по отношение на консумацията на въглехидрати при болни с онкологични заболявания. Важно е да се знае, че основната роля на въглехидратите е да осигурят необходимата енергия за функцията на нормалните клетките и тъканите в тялото. Раковите клетки типично имат многократно по-висока нужда от енергия (понякога до 40 пъти) в сравнение с нормалните тъкани. Важно е да се разбере, че ефективното управление, а не ограничение, на приема на предпочитаното от тялото гориво – въглехидрати, помага също да се контролира горивото, налично за раковите клетки.

Добър начин, по който да осигурим плавни и стабилни нива на енергия от въглехидрати за нуждите на организма и да ограничим наличната енергия за онкологичното заболяване е чрез консумацията предимно на сложни въглехидрати с нисък гликемичен индекс и ограничение на прости въглехидрати с висок гликемичен индекс. 

Храните с нисък гликемичен индекс съдържат растителни фибри, полифеноли и сапонини и други полезни хранителни вещества,които не предизвикват пик на инсулин и осигуряват на тялото високи количества на витамини и минерали. Такива хранителни продукти са: спанак, маслини, краставици, кафяв и черен ориз, булгур, киноа, моркови, домати, зелен фасул, червена леща, гъби, тиквички, тиквени семки, аспержи, зеле, сурови ядки, пълнозърнести храни с високо съдържание на фибри, черен шоколад (съдържащ повече от 80% какао), пресни плодове с ниско захарно съдържание като боровинки, ягоди, къпини, малини, ябълка, дюля, нар и др.

Храните с висок гликемичен индекс съдържат прости въглехидрати с висока степен на усвояване, които предизвикват пик на серумната глюкоза. Такива хранителни продукти са: бяло брашно, бял хляб, сладкиши, сладка, компоти, мед, картофи, мюсли, бял ориз, млечен шоколад, тиква, бяла и кафява захар, сладки плодове с високо захарно съдържание като пъпеш, диня, банан, круша, праскова и др.

Мазнини

Препоръчителният дял на мазнините е 25-35% (в някои случаи до 40%) от общия прием на макронутриенти дневно. 

Повечето мазнини е препоръчително да се набавят от хранителни източници, които са богати на полиненаситени (Omega-3 и 6) и мононенаситени (Омега-9) мастни киселини, в естествената им форма, които не се били изложени на химична или висока термична обработка. Такива източници на полезни мазнини са: повечето ядки (орех, бадем, макадамия, пекан, фъстъци, семки от тиква, чия), маслини, авокадо, риба, масло от водорасли, студено-пресовани масла като олио, зехтин, рапица, и др.

Необходимо е да се ограничат (но не и да се спира напълно) прекомерната и небалансирана консумация на храни с високо съдържание на наситени мастни киселини като палмово и кокосово масло, месото с високо съдържание на мазнини (свинско месо, пилешка кожа) и други животински продукти като краве масло, сирене и мляко с изключение на обезмасленото. Приемът на наситени мастни киселини е необходим да бъде около 20 г/д.

Необходимо е да не се употребяват транс-мастни киселини. Трансмазнините са изцяло вредни, защото предизвикват силни възпалителни реакции в организма. Основен източник на промишлено получени транс-мастни киселини са частично хидрогенираните масла, които се получават вследствие от висока термична и/или химична обработка на ненаситени растителни масла. Използват се най-често в хранителната промишленост за производство на голям брой полуфабрикатни и пакетирани храни. Съдържат се в голямо количество в маргарина, чипсове и снаксове, бисквити, вафли, кексчета и други солени и сладки тестени закуски, замразени картофи, замразени пици и други тестени продукти.

Необходимо е да се оптимизира приема на Омега-3 мастни киселини от морски източници-EPA (ейкозапентаенова киселина) и DHA (докозахексаенова киселина).

Западният модел на хранене масово е свързан с диспропорционален прием на наситени мастни киселини, ненаситени мастни киселини(Омега 3 ALA; Омега 6 и 9), трансмазнини и наситени мастни киселини към Омега-3 EPA/DHA от порядъка на 20-30 към 1 което се асоциира с патогенезата на много заболявания, включително сърдечно-съдови, онкологични, възпалителни и автоимунни болести.

Сигналните молекули, (интралевкини, простагландини и д.р) продуцирани от горепосочените мазнини, са по-силни медиатори на възпаление в сравнение с Омега-3 EPA/DHA мастните киселини от морски произход. 

При пациенти с напреднала форма на онкологично заболяване (IV-ти стадий), подложени на химиотерапия и изложени на риск от загуба на тегло, се препоръчва приема на дълговерижни Омега-3 мастни киселини (EPA и DHA) от 1 г до 4 г на ден за редуциране на възпалителните реакции, подобряване на апетита, противодействие на малнутрицията и съхранение на чистата телесна маса и телесното тегло.  

Висок прием Омега-3 EPA и DHA може да се осигури чрез консумация на херинга, дива сьомга, риба тон, скумрия, сардини, аншоа, езерна пъстърва, суплементация с масло от водорасли и рибено масло под формата на хранителна добавка. 

Омега-3 мастните киселини от растителни източници (ALA) са със значително по-ниска полезна биологична активност и не могат да заместят полезното действие на Омега-3 мастните киселини от морски произход (EPA и DHA). 

ВАЖНО: При някои по-чувствителни хора прием на високи дози над 1 г/д Омега-3 EPA и DHA мастни киселини на гладно, може да предизвика лек разхлабващ ефект. В този случай временно намалете дозата на приема спрямо индивидуалната чувствителност.

В обобщение:

Оптималното съотношение на мастните киселини трябва да представлява 25-35% от дневните калорийни нужди на организма в приблизително ориентировъчни пропорции от 8:4:1 на Омега 3 ALA,6 и 9 ненаситени мастни киселини към наситени мастни киселини към Омега-3 EPA/DHA ненаситени мастни киселини със нулев или минимален прием на транс-мазнини.

Лесен начин, по който да различим отделните видове мастни киселини е че, в следствие на разлики в тяхната химична структура, на стайна температура наситените мастни киселини придобиват твърдо агрегатно състояние (масло, сланина), доколкото ненаситените мастни киселини са в течна форма (зехтин, олио, рибено масло).Трансмазнините са често растителни мазнини, които са преминали през продължителна висока термична и/или химична обработка- налични в маргарина, снаксовете и чипсовете.

Прием на вода 

Важно е да се избягва дехидратацията по време на провеждане на противотуморно лечение. Добрата хидратация е важна за редукцията на страничните ефекти от лечението като гадене, слабост, главоболие, запек и умора. Стремете се да приемате по 6-8 чаши вода на ден (2-3 литра). Включете повече хидратиращи храни в диетата си като плодове, зеленчуци, супи, сокове и д.р. Ограничете кофеина и алкохола, които могат да дехидратират тялото. Не чакайте да ожаднеете, за да пиете вода. Пийте по малко вода последователно през целия ден. Носете бутилка вода със себе си, за да ви напомня да се хидратирате редовно.

Фастинг

Гладуването (Фастинг) по време на лечение със химиотерапевтични медикаменти не се препоръчва, тъй като крие риск от развитие на недохранване при неправилно изпълнение. Едни от най-честите странични ефекти от тези лечения са безапетитие, гадене и повръщане. Практикуването на фаст на фона на горепосочените токсичности може да задълбочи недохранването и да потенцира допълнителната загуба на телесна маса. Препоръчват се малки, но чести хранения равномерно разпределени през деня, както и приема на антиеметични, антиацидни и други лекарства, с които да се противодейства на страничните реакции от химиотерапията.