Каква е ролята на микробиомът за здравето?
Микробиомът в тънките и дебелите черва, представлява съвкупност се от трилиони микроорганизми (наричани още микробиота) от хиляди различни видове. Те включват не само бактерии, но също така и гъбички, протозои и вируси. Микробиотата представлява изключително богата и динамична екосистема, в която се извършват важни функции, като: ферментация на фибри в късоверижни мастни киселини, метаболизиране на протеини и сложни въглехидрати, синтез на витамини и други важни функции. Някои автори дори разглеждат микробиомът като допълнителен помощен орган в тялото, който има ключово значение за достигането на здравословното състояние на организма.
Микробиома съжителства в баланс с тялото на гостоприемника (симбиоза) и допринася за правилното функциониране на червата и тяхната хомеостаза. По-голямата част от микроорганизмите в микробиома са симбиотични (полезни за организма), по-малка част са опортюнистични (могат да навредят на организма ако се размножат в големи количества) и малка част са патогенни (вредни за организма). Здравият човешки микробиом съдържа множество симбиотични щамове като bifidobacterium, lactobacillus, streptococcus, lactococcus и др. които, освен че изпълняват важни метаболитни функции за организма, продуцират и антибактериални пептиди с които потискат развитието и на патогенните и опортюнистични щамове.
Фактори на околната среда като стрес, инфекция, вредни хранителни навици, увеличен прием на алкохол, продължителна употреба на антибиотици или други лекарства, могат да променят баланса на микробиома, да унищожат полезните бактерии и да позволят размножаването на вредни и опортюнистични щамове.
Настъпилият дисбаланс в екосистемата на микробиома (дисбиоза), може да предизвика храносмилателни проблеми като подуване на корема, газове и диария, отслабена имунна система, повишен риск от инфекции, възпаление на червата, малабсорбция на хранителни вещества и проблеми с психичното здраве, като тревожност и депресия.
Как можем да подобрим стомашно-чревния микробиом?
Храната играе голяма роля в определянето на вида микробиота, която живее в дебелото черво.
Високото съдържание на фибри, полифеноли, както и на някои сапонини в диетата, доставя в червата разнообрази хранителни за микробиома молекули и вещества, които на практика имат пребиотична роля с която се потенцира развитието на полезните бактерии.
Фибрите се разграждат от бактериите чрез ферментация, като произвежда късоверижни мастни киселини като ацетат, пропионат и бутират. Късоверижните мастни киселини представляват важен източник на енергия за клетките на дебелото черво и играят роля в регулирането на различни физиологични процеси, включително имунната функция и възпалението.
Полифенолите се метаболизират чрез ензимни реакции от бактериите, разграждат се до по-малки молекули (постбиотици), след което се абсорбират от организма където проявяват редица биологични активности като антиоксидантни, противовъзпалителни и антимикробни.
Някои сапонини, като тези налични в женшена, овеса, соята, кестена, авокадото и тиквеното семе, действат като пребиотици които насърчават селективно растежа и активността на полезните бактерии в червата като бифидобактерии и лактобацили. Сапонините имат силни противовъзпалителни качества които предпазват целостта на стомашно-чревната лигавица и предотвратяват пренасянето на вредни вещества като токсини и патогени от чревния лумен в кръвообращението. По този начин се намалява риска от системно възпаление и инфекция.
Едни от най-добрите пребиотични храни са: Киселото мляко, киселите краставички, кефир, сапуните на женшена, полифенолите в зеления чай, инулина в артишока и д.р
Пробиотици
Пробиотичните добавки могат да бъдат подходящ източник на полезни бактерии, но поради недобра регулация, на свободния пазар много често се предлагат и рекламират нискокачествени продукти. Важно е да знаем че понеже пробиотиците съдържат живи организми, към края на първата година от датата на производство могат да умрат повече от половината бактерии налични в продукта. Този процес може да се ускори допълнително при продължително и неправилно съхранение на пробиотика.
Необходимо е да избираме мултищамните пробиотици (10-15 щама) с максимално високо микробно число (най-малко между 5-10 милиарда на щам за повечето бактерии), като по този начин да подсигурим приема на достатъчно живи микроорганизми и доброто разнообразие в екосистемата на микробиома. (35)
Наличието на пребиотик в продукта допринася за доброто развитие на полезните бактерии. Приема на пробиотици е необходимо да бъде с храна, за да могат бактериите да достигнат безпроблемно червата и да не се разградят в стомашния сок.
