Хроничните незаразни заболявания (ХНЗ) са причина номер едно за смърт и инвалидизация в развитите държави.Тези заболявания убиват 41 милиона души всяка година и са отговорни за 71% от всички смъртни случаи в световен мащаб.
Хроничните незаразни заболявания се отнася до група състояния, които не са причинени основно от остра инфекция или травма, водят до дългосрочни последици за здравето и често създават необходимост от дългосрочно лечение и грижи. Тези състояния включват рак, сърдечно-съдови заболявания, диабет и хронични белодробни заболявания, автоимунни и др.
Много хронични незаразни заболявания могат да бъдат предотвратени чрез премахване на често срещани рискови фактори като употреба на тютюн, прекомерна употреба на алкохол, липса на физическа активност и нездравословно хранене.
Повишеният индекс за модернизация на човечеството (Human Development Index – HDI) е пряко свързан с честотата на заболеваемост от ХНЗ. Между всички хронични незаразни болести, най-отчетлива корелация със индекса за модернизация на човечеството имат новодиагностицираните онкологични болести. Долупосочената графика илюстрира разликата между заболеваемостта и смъртността от различни онкологични заболявани между страните с висок и нисък индекс на модернизация.
Висок индекс – МъжеВисок индекс – ЖениНисък индекс – МъжеНисък индекс – Жени
Едновременно забързаният и заседнал начин на живот на модерното време, психо-емоционалният дистрес, липсата на здравословна хранителна и физическа култура, замърсената околна среда и затруднения достъп до качествени хранителни продукти обуславя статистическия бум на онкологичните заболявания през 21 век, силно зависими както от генетични, така и от външни фактори.
Парадоксално обаче, не всички страни със висок HDI индекс имат еднаква онкологична заболеваемост. Обяснението се свежда до няколко ключови различия в бита, културата и начина на живот на жителите в тези страни:
Сравнителен анализ
Сравнявайки статистиката на страните с най-високо число на диагностицирани злокачествени заболявания на 100 000 души, виждаме, че преобладават християнски страни с развити системи на здравеопазване, западен модел на хранене и липса на силно изразен религиозен начин на живот. Начело на тази класация са: Австралия /452/, Нова Зеландия /422/, Ирландия /372/, САЩ /362/, Дания/351/ и т.н.(1)
Разглеждайки статистиката за страните с най-ниско число диагностицирани злокачествени заболявания на 100 000 души, виждаме, че преобладават мюсюлмански страни с умерено добре развити системи на здравеопазване, източно-средиземноморски модел на хранене, стриктен религиозен начин на живот (спазване на религиозен пост, избягване на определени храни).
Представители на такива страни са Саудитска Арабия /96/, Йемен /97/, Оман/103/, Обединените Арабски Емирства /106/, Катар /107/ (1)
При директно сравнение между Австралия (452 случая на 100 000) и Обединените Арабски Емирства (106 случая на 100 000), две страни с висок HDI, се отчита повече от четирикратната разлика в онкологичната заболеваемост между двете страни дължаща се до голяма степен на:
Значителна разлика в ежедневното ползване на билки и екстракти
Статистически данни от “Researchgate” демонстрират значителна разлика в знанията и навиците на средностатистическия представител на горепосочените страни за използване на храни, билки и екстракти както в ежедневната кулинарна дейност, така и като алтернативна “народна” медицина за лечение на различни тривиални патологични състояния като акне, кашлица, запек и главоболие, в полза на Обединените Арабски Емирства.(2.1) (2.2).
Значителна разлика в ежедневната употреба на алкохол
Статистически данни показват, че средната годишна консумация на алкохол в Обединените Арабски Емирства е около 3,85 литра твърд алкохол на глава на население, доколкото в Австралия е 10,36 литра.(3)
Разлика в здравословните хранителните навици
Високата консумация на преработени храни, сол и захар и ниската консумация на риба,пълнозърнести храни, бобови култури, плодове, зеленчуци и ядки в ежедневието се свързват както с повишен риск от сърдечно съдови и метаболитни болести, така и с увеличение на заболеваемостта от онкологични такива. Статистически данни от “Global Nutrition Report” показват близо трикратна разлика в годишната смъртност от онкологични болести, асоциирани с вредни хранителни навици в тези страни. (Около 14,000 за Австралия и 5000 за ОАЕ на всеки 1 милион души) (4.1) (4.2). Допълнително в ОАЕ като част от тяхната култура и религия се отчита редуцирана консумацията на някои по-вредни храни като свинско червено месо.
Гладуване(Фастинг)
В мюсюлманските държави над 90% от населението изпълнява задължително религиозно гладуване (Рамадан), което се практикува всяка година в продължение на 1 месец и представлява 14 часово въздържане от храна и вода по време на светлата част на деня. Подобно въздържание е известно като умерено гладуване или “фастинг” в западните държави. Умереното гладуване има редица ползи за здравето, включително регулация на тегло, подобрени нива на кръвната захар, редукция на възпалителните процеси в тялото, подобрено сърдечно здраве и редукция от риска от онкологично заболяване.
Смята се че здравословните ефекти на умереното гладуване са в следствие на индукция на процесите на клетъчна автофагия. Автофагията е важен процес, необходим за поддържането на правилна клетъчна хомеостаза. Тя е отговорена за изхвърлянето и рециклирането на метаболитни макромолекули и увредени клетъчни органели чрез индуциране на клетъчни процеси на лизозомно разграждане. При стресови условия, включително дефицит на хранителни вещества, автофагията се активира значително за осигури поддържане на правилната клетъчна функция и оцеляването на здравите клетките.(5.1) (5.2)
Заключение
Налице са очевидни различия в ежедневния начин на живот на средностатистическия представител на тези територии, включващ здравословни хранителни навици, като повишен прием на плодове, зеленчуци, ядки, билки, риба и морски продукти и намален прием на трансмазнини, червено месо, преработени месни продукти и алкохол.Открояват се и огромни статистически разлики в процента от населението, който спазва някаква форма на диета, режим на хранене и гладуване или религиозен пост.
Вземайки предвид и факта, че по-ниската онкологична заболеваемост в ОАЕ е на фона на допълнителни негативни фактори, като по-ниска средна физическа активност(6), по-висок процент на тютюнопушене(7), по-висок процент на затлъстяване(8) по-нисък бюджет за здравеопазване(9), сходна средна възраст(10) и по-висок индекс на замърсена околна среда(11), се подчертава допълнително важността на здравословната храна, ниския прием на алкохол и добрата култура на хранене като една от основните профилактики за превенция от развитие както на онкологични, така и на други хронични незаразни болести.
Waxenbaum JA, Reddy V, Varacallo M. Anatomy, Autonomic Nervous System. [Updated 2020 Apr 5]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2020 Jan. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK539845/
Gonzalez MJ, Miranda-Massari JR. Diet and stress. Psychiatric Clinics. 2014 Dec 1;37(4):579-89.
Sinha R. Role of addiction and stress neurobiology on food intake and obesity. Biological psychology. 2018 Jan 1;131:5-13.
Geiker NR, Astrup A, Hjorth MF, Sjödin A, Pijls L, Markus CR. Does stress influence sleep patterns, food intake, weight gain, abdominal obesity and weight loss interventions and vice versa?. Obesity Reviews. 2018 Jan;19(1):81-97.
Torres SJ, Nowson CA. Relationship between stress, eating behavior, and obesity. Nutrition. 2007 Nov 1;23(11-12):887-94.
Chao AM, Jastreboff AM, White MA, Grilo CM, Sinha R. Stress, cortisol, and other appetite‐related hormones: Prospective prediction of 6‐month changes in food cravings and weight. Obesity. 2017 Apr;25(4):713-20. *Multiple authors report funding disclosures.
Huang T, Qi Q, Zheng Y, Ley SH, Manson JE, Hu FB, Qi L. Genetic predisposition to central obesity and risk of type 2 diabetes: two independent cohort studies. Diabetes Care. 2015 Jul 1;38(7):1306-11.
Harris HR, Willett WC, Terry KL, Michels KB. Body fat distribution and risk of premenopausal breast cancer in the Nurses’ Health Study II. Journal of the National Cancer Institute. 2011 Feb 2;103(3):273-8.
Dale CE, Fatemifar G, Palmer TM, White J, Prieto-Merino D, Zabaneh D, Engmann JE, Shah T, Wong A, Warren HR, McLachlan S. Causal associations of adiposity and body fat distribution with coronary heart disease, stroke subtypes, and type 2 diabetes mellitus: a Mendelian randomization analysis. Circulation. 2017 Jun 13;135(24):2373-88.
Soltani H, Keim NL, Laugero KD. Diet Quality for Sodium and Vegetables Mediate Effects of Whole Food Diets on 8-Week Changes in Stress Load. Nutrients. 2018 Nov;10(11):1606.
Dietary Data Brief No. 43 Saturated Fat and Food Intakes of Adults Shanthy A Bowman, PhD. and John C Clemens, MS.
Current vitamin D status in European and Middle East countries and strategies to prevent vitamin D deficiency: a position statement of the European Calcified Tissue Society Paul Lips, Kevin D Cashman
This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.
Strictly Necessary Cookies
Strictly Necessary Cookie should be enabled at all times so that we can save your preferences for cookie settings.
3rd Party Cookies
This website uses Google Analytics to collect anonymous information such as the number of visitors to the site, and the most popular pages.
Keeping this cookie enabled helps us to improve our website.
Please enable Strictly Necessary Cookies first so that we can save your preferences!
Additional Cookies
This website uses the following additional cookies:
(List the cookies that you are using on the website here.)
Please enable Strictly Necessary Cookies first so that we can save your preferences!