Хроничните незаразни заболявания (ХНЗ) са причина номер едно за смърт и инвалидизация в развитите държави.Тези заболявания убиват 41 милиона души всяка година и са отговорни за 71% от всички смъртни случаи в световен мащаб.

Хроничните незаразни заболявания се отнася до група състояния, които не са причинени основно от остра инфекция или травма, водят до дългосрочни последици за здравето и често създават необходимост от дългосрочно лечение и грижи. Тези състояния включват рак, сърдечно-съдови заболявания, диабет и хронични белодробни заболявания, автоимунни и др.

Много хронични незаразни заболявания  могат да бъдат предотвратени чрез премахване на често срещани рискови фактори като употреба на тютюн, прекомерна употреба на алкохол, липса на физическа активност и нездравословно хранене.

Повишеният индекс за модернизация на човечеството (Human Development Index – HDI) е пряко свързан с честотата на заболеваемост от ХНЗ. Между всички хронични незаразни болести, най-отчетлива корелация със индекса за модернизация на човечеството имат новодиагностицираните онкологични болести. Долупосочената графика илюстрира разликата между заболеваемостта и смъртността от различни онкологични заболявани между страните с висок и нисък индекс на модернизация.

Едновременно забързаният и заседнал начин на живот на модерното време, психо-емоционалният дистрес, липсата на здравословна хранителна и физическа култура, замърсената околна среда и затруднения достъп до качествени хранителни продукти обуславя статистическия бум на онкологичните заболявания през 21 век, силно зависими както от генетични, така и от външни фактори.

Парадоксално обаче, не всички страни със висок HDI индекс имат еднаква онкологична заболеваемост. Обяснението се свежда до няколко ключови различия в бита, културата и начина на живот на жителите в тези страни:

Сравнителен анализ

Сравнявайки статистиката на страните с най-високо число на диагностицирани злокачествени заболявания на 100 000 души, виждаме, че преобладават християнски страни с развити системи на здравеопазване, западен модел на хранене и липса на силно изразен религиозен начин на живот. Начело на тази класация са: Австралия /452/, Нова Зеландия /422/, Ирландия /372/, САЩ /362/, Дания/351/ и т.н.(1)

Разглеждайки статистиката за страните с най-ниско число диагностицирани злокачествени заболявания на 100 000 души, виждаме, че преобладават мюсюлмански страни с умерено добре развити системи на здравеопазване, източно-средиземноморски модел на хранене, стриктен религиозен начин на живот (спазване на религиозен пост, избягване на определени храни).

Представители на такива страни са Саудитска Арабия /96/, Йемен /97/, Оман/103/, Обединените Арабски Емирства /106/, Катар /107/ (1)

При директно сравнение между Австралия (452 случая на 100 000) и Обединените Арабски Емирства (106 случая на 100 000), две страни с висок HDI, се отчита повече от четирикратната разлика в онкологичната заболеваемост между двете страни дължаща се до голяма степен на:

Значителна разлика в ежедневното ползване на билки и екстракти

Статистически данни от “Researchgate” демонстрират значителна разлика в знанията и навиците на средностатистическия представител на горепосочените страни за използване на храни, билки и екстракти както в ежедневната кулинарна дейност, така и като алтернативна “народна” медицина за лечение на различни тривиални патологични състояния като акне, кашлица, запек и главоболие, в полза на Обединените Арабски Емирства.(2.1) (2.2).

Значителна разлика в ежедневната употреба на алкохол

Статистически данни показват, че средната годишна консумация на алкохол в Обединените Арабски Емирства е около 3,85 литра твърд алкохол на глава на население, доколкото в Австралия е 10,36 литра.(3)

Разлика в здравословните хранителните навици

Високата консумация на преработени храни, сол и захар и ниската консумация на риба,пълнозърнести храни, бобови култури, плодове, зеленчуци и ядки в ежедневието се свързват както с повишен риск от сърдечно съдови и метаболитни болести, така и с увеличение на заболеваемостта от онкологични такива. Статистически данни от “Global Nutrition Report” показват близо трикратна разлика в годишната смъртност от онкологични болести, асоциирани с вредни хранителни навици в тези страни. (Около 14,000 за Австралия и 5000 за ОАЕ на всеки 1 милион души) (4.1) (4.2). Допълнително в ОАЕ като част от тяхната култура и религия се отчита редуцирана консумацията на някои по-вредни храни като свинско червено месо.

Гладуване(Фастинг)

В мюсюлманските държави над 90% от населението изпълнява задължително религиозно гладуване (Рамадан), което се практикува всяка година в продължение на 1 месец и представлява 14 часово въздържане от храна и вода по време на светлата част на деня. Подобно въздържание е известно като умерено гладуване или “фастинг” в западните държави. Умереното гладуване има редица ползи за здравето, включително регулация на тегло, подобрени нива на кръвната захар, редукция на възпалителните процеси в тялото, подобрено сърдечно здраве и редукция от риска от онкологично заболяване. 

Смята се че здравословните ефекти на умереното гладуване са в следствие на индукция на процесите на клетъчна автофагия. Автофагията е важен процес, необходим за поддържането на правилна клетъчна хомеостаза. Тя е отговорена за изхвърлянето и рециклирането на метаболитни макромолекули и увредени клетъчни органели чрез индуциране на клетъчни процеси на лизозомно разграждане. При стресови условия, включително дефицит на хранителни вещества, автофагията се активира значително за осигури поддържане на правилната клетъчна функция и оцеляването на здравите клетките.(5.1) (5.2)

Заключение

Налице са очевидни различия в ежедневния начин на живот на средностатистическия представител на тези територии, включващ здравословни хранителни навици, като повишен прием на плодове, зеленчуци, ядки, билки, риба и морски продукти и намален прием на трансмазнини, червено месо, преработени месни продукти и алкохол.Открояват се и огромни статистически разлики в процента от населението, който спазва някаква форма на диета, режим на хранене и гладуване или религиозен пост. 

Вземайки предвид и факта, че по-ниската онкологична заболеваемост в ОАЕ е на фона на допълнителни негативни фактори, като по-ниска средна физическа активност(6), по-висок процент на тютюнопушене(7), по-висок процент на затлъстяване(8) по-нисък бюджет за здравеопазване(9), сходна средна възраст(10) и по-висок индекс на замърсена околна среда(11), се подчертава допълнително важността на здравословната храна, ниския прием на алкохол и добрата култура на хранене като една от основните профилактики за превенция от развитие както на онкологични, така и на други хронични незаразни болести.